четвъртък, 15 ноември 2012 г.

9 години по-късно ...

Откакто всичките ми приятели рязко станаха блогъри тайно се чудя, ще се намери ли нещо, което да ме накара и аз да си направя блог. Определено никога няма да имам арт блог, нито мисля, че някого го вълнуват толкова живо точно моите възгледи за международното положение, освен ако не е някой близък, в който случай просто би ми звъннал вместо да ми чете блога. Предполагам.

И така стигнах до извода, че ако някой ден ще имам блог, то ще е ако мога с нещо да съм полезен на някого. Нещо, което не може човек да си намери просто така в Google, в което съм сигурен, и което може да направи живота на някого поне една идея по-добър.

По принцип имам тенденцията да си решавам проблемите относително бързо и относително ефикасно. Единствената ми дългогодишна борба беше.... със собствената ми кожа. Някъде в шести клас започнаха да се случват разни подозрителни неща по лицето ми без мое позволение или одобрение. В началото ми беше горе-долу, почти, съвсем напълно все тая, предвид възрастта ми, а и предвид факта, че съм момче. После обаче започнах да си давам сметка, че това пречи. Най-вече на мен самия. И така за около година две стигнах до извода, че трябва някак си да се преборя с него.

В осми клас започнах с първата козметика. Беше нещо напълно мейнстрийм, с реклама по телевизията и всичко... нещо от типа на Oxy, само че не Oxy, а не знам си какво друго. Оттук започва една история, която трая, като си дам сметка, цели 9 години, прекара ме през най-различни емоционални и физически състояния, докара ми гастрит, възпаление на чревния тракт и още куп други неща, но и за тези подробности ще има време. Важното е, че в момента тази история завършва с хепиенд, след като най-накрая намерих нещо, което работи. Ама наистина. И заради това работещо "нещо" си казах - "Ето ти смислена тема за блог, нещо наистина полезно, което да споделиш с други хора, които се блъскат със същия упорит проблем, наречен с неприятното име "акне"".

Идеята на този блог е да ви разкажа как открих решение за себе си, през какво минах докато го открия, защо искам да ви спестя повечето от тези неща, през които минах.... и в крайна сметка, надявам се, да ви помогна вашата история да не трае 9 години като моята, а доста по-малко.

Всъщност открих решението за себе си преди малко повече от година. Причината да пиша този блог чак сега е, че след толкова много лъжливи чудеса за един ден, с ужасен йо-йо ефект след края на терапията, исках да се уверя, че това решение е дълготрайно и устойчиво. И чак тогава да го препоръчвам.

И така, ето ни тук, днес, в моя нов блог. А самото решение... се казва Isolaz, вече от около година го има и в България и не - не става дума за магически стик, крем, гел, отвара, заклинание или какъвто и да е трик, който "ще ви реши проблема с едно щракване на пръсти от днес за утре". Защото, съжалявам за тези от вас, за които това ще е новина, но такива неща НЕ съществуват отвъд собствената си телевизионна реклама. Става дума за доста иновативна технология, базирана на съвременна наука, и инкорпорирана в един доста скъп за изработка и поддържане уред, който очевидно работи. Идеята ми в този блог е да ви разкажа постепенно за запознаването ми с тази технология, преживяванията ми с нея през последната година, какво можете да очаквате, какво не, и какво направи Isolaz за мен до момента.

Надявам се докато разказвам историята си, все повече от вас да се свързват с мен с най-различни въпроси, коментарите под постовете ми постепенно да се превърнат в нещо като форум, и изобщо все по-малко хора да страдат толкова дълго, защото се борят сами с проблема си, без да го споделят (като мен) и то в една доста крехка възраст, в която освен пъпки, по неприятно съвпадение се сформират и неща като характер, самочувствие, комплекси или несигурности.