След като изказах благодарността си към екипа за шанса, който ми предоставят, поговорихме за процеса и се разбрахме, че моята работа е при всяко посещение да давам нещо като кратко интервю, в което искрено и точно да давам обратна връзка за моя опит с терапията. Предполагам, че клипчетата от тези интервюта даже ще се появят на сайта на студиото (посочен е в контактите на блога), така че ако не ви се чете цялата история – можете и да изгледате клипчетата с прогреса ми.
И така, след броени минути лежах на кушетката в кабинета с Isolaz апаратурата. Нека ви разкажа накратко какво представлява преживяването. Първоначално една машина за водна пара „пръска” леко (усещането е горе-долу като да си вкараш само главата в парна баня) за около 10 минути, за да навлажни кожата и да отвори порите. После следва обработването на лицето зона по зона със самия апарат. Технологията на работа я описах в един от предните ми постове, затова сега - за самото усещане. Засмукването на вакуума може да се сравни най-добре с щипането на бузите ви от баби и лели, като сте били дете. С други думи не е драма, не е болезнено, а е просто съвсем обикновено ощипване. Светването на светлинния импулс отначало не се усеща (задължително сте със светлоизолиращи очила на очите, като за солариум, предполагам). След няколко импулса, вакуумно-светлинният накрайник се загрява и може да започне да пари леко кожата при самото светване. Това обаче също не се оказа никакъв проблем – само давам знак на дерматолога, който ме обработва, че е започнало да пари и веднага тя пръска нов слой (вече хладна) вода върху лицето и охлажда накрайника със струя студен въздух под налягане. Важно е само (за нас мъжете) да сме гладко избръснати (ако има набола брада паренето е значително по-осезаемо) и да се пръска всяка зона от кожата с вода непосретствено преди импулс, за да има охлаждащ воден филм между загряващия се накрайник и кожата.
Две-три минавания на цялото лице с уреда плюс нанасянето на медикамент с мекия накрайник в края на процедурата отнема общо не повече от 30 минути, често – по-малко. И когато станах от масата и се погледнах в огледалото, а най-вече – когато докоснах лицето си, беше първият „УАУ” ефект. Толкова осезаема разлика преди и след една единствена процедура не съм си представял, че може да има. Физически човек усеща, че кожата му някак си диша, съвсем буквално, и тогава си дава сметка, че преди изобщо не го е изпитвал. На вид кожата е много по-матова и свежа – а наистина „преди/след” е разделено само от половин час сеанс и това направи ефекта много лесно забележим за мен самия. Тъй като шестте процедури от първоначалния терапевтичен цикъл са през две седмици, след първата имах това време да усетя и най-важния ефект: дълготрайната устойчивост. За тези две седмици след само една процедура, кожата ми изобщо не се върна към първоначалното си омазняване, а възпалените места избледняваха постепенно.
Няма нужда да обяснявам, че на този етап вече гледах на влизането ми в експерименталната група като на голям късмет и се отнасях към терапията вече изцяло сериозно, а задължителният за мен скептицизъм вече официално бе изместен от ентусиазъм. Ако една процедура бе направила това с мен, с нетърпение очаквах да видя какво ще направи втората!
Няма коментари:
Публикуване на коментар